1. Химични свойства: Метил бензоатът е сравнително стабилен, но се хидролизира за генериране на бензоена киселина и метанол при нагряване в присъствието на каустични алкали. Няма промяна, когато се нагрява в запечатана тръба при 380-400 ° С в продължение на 8 часа. Когато се образуват пиролизирани върху горещата метална мрежа, се образуват бензен, бифенил, метил фенил бензоат и др. Хидрогенирането при 10MPa и 350 ° C генерира толуен. Метил бензоатът претърпява реакция на трансестерификация с първични алкохоли в присъствието на алкален метален етанолат. Например 94% от реакцията с етанол при стайна температура става етил бензоат; 84% от реакцията с пропанол става пропил бензоат. Няма реакция на трансестерификация с изопропанол. Бензиловият алкохолен естер и етилен гликол използват хлороформ като разтворител и когато се добавя малко количество калиев карбонат към рефлукс, се получават етилен гликол бензоат и малко количество етилен гликол бензидрол естер. Метил бензоат и глицерин използват пиридин като разтворител. Когато се нагрява в присъствието на натриев метоксид, може да се извърши и трансестерификация за получаване на глицерин бензоат.
2. Метил бензилов алкохол се азот с азотна киселина (относителна плътност 1,517) при стайна температура, за да се получи метил 3-нитробензоат и метил 4-нитробензоат в съотношение 2: 1. Използвайки торей оксид като катализатор, той реагира с амоняк при 450-480 ° С, за да се получи бензонитрил. Загрейте с фосфор Пентахлорид до 160-180 ° С, за да се получи бензоил хлорид.
3. Метил бензоатът образува кристално молекулно съединение с алуминиев трихлорид и калай хлорид и образува люспесто кристално съединение с фосфорна киселина.
4. Стабилност и стабилност
5. Несъвместими материали, силни окислители, силни алкали
6. Опасности от полимеризация, без полимеризация
