1. Химични свойства: Метилбензоатът е сравнително стабилен, но се хидролизира, за да генерира бензоена киселина и метанол, когато се нагрява в присъствието на каустик алкали. Няма промяна при нагряване в запечатана епруветка при 380-400°C в продължение на 8 часа. При пиролизиране върху горещата метална мрежа се образуват бензен, бифенил, метил фенил бензоат и др. Хидрогенирането при 10MPa и 350°C генерира толуен. Метилбензоатът претърпява реакция на трансестерификация с първични алкохоли в присъствието на етанолат на алкален метал. Например, 94% от реакцията с етанол при стайна температура се превръща в етил бензоат; 84% от реакцията с пропанол се превръща в пропил бензоат. Няма реакция на трансестерификация с изопропанол. Естерът на бензиловия алкохол и етиленгликолът използват хлороформ като разтворител и когато се добави малко количество калиев карбонат към обратен хладник, се получават етиленгликол бензоат и малко количество етиленгликол бензхидролов естер. Метилбензоатът и глицеринът използват пиридин като разтворител. При нагряване в присъствието на натриев метоксид може също да се извърши трансестерификация за получаване на глицерин бензоат.
2. Метилбензиловият алкохол се нитрира с азотна киселина (относителна плътност 1,517) при стайна температура, за да се получат метил 3-нитробензоат и метил 4-нитробензоат в съотношение 2:1. Използвайки ториев оксид като катализатор, той реагира с амоняк при 450-480°C, за да произведе бензонитрил. Загрява се с фосфорен пентахлорид до 160-180°C, за да се получи бензоил хлорид.
3. Метилбензоатът образува кристално молекулно съединение с алуминиев трихлорид и калаен хлорид и образува люспесто кристално съединение с фосфорна киселина.
4. Стабилност и стабилност
5. Несъвместими материали, силни оксиданти, силни основи
6. Опасности от полимеризация, няма полимеризация
